УТРО

Чакам утрото

в което

мълнии ще тичат боси

и пожари ще развяват

устни алени от страст

ще чакам

глутница от ветрове

в косите ми да се зарее

до безпаметност

да ме опустоши

ще чакам

времето съвсем да се забрави

и така

стопирала мигът

до тебе

истинска ще се събудя.

ЛЮБОВ И ГЪЛЪБИ

                            

                       „Ще го открия на всяка цена.

                               Къде? Някъде под небето.”

                                             Блага Димитрова

На всяка самотна кула-

по ято пияни гълъби

мисля си

кога им е времето за лягане

за ставане за летене за обичане

къде си

искам да те пресъздам естествен

мой по твой си начин

твой по моите стандарти

търся те

между прилепнали един за друг афиши

и разкъсана вечерна облачност

по лентовия  отпечатък

на далечен полет

по очакването във очите

по бляскавия уличен билборд

те търся

и на себе си разчитам да се влюбиш

търся те

изтичам като пясък между тънките ти пръсти

между лунни планини се лутам

зад решетките на прашния перваз

те търся

а ти си гълъб чакащ

на най-самотната гранична кула. 

ПРОЛЕТНО РАВНОДЕНСТВИЕ

Всяка минута на мълчание

на недокосване

на липса

унищожава ръцете ми

пръстите ми

получават степен на измръзване

на изгаряне

на остаряване

на разминаване

РАЗминаваНЕ на два РАЗ-а

минаване между безбройни НЕ-та

НЕдостиг на диханията ни

едно на друго

на секундите

един за друг

НЕдостатъчност на достатъчностите

на остатъчностите

на точностите

на осите за равновесие

за равноденствие

пролетно

моят ден =  на твоя

пролет е

ще се възползваме ли

ТОПЛИНА

След толкова секунди безмълвие

ти пращам песъчинка от себе си

не бързай да я триеш

не за друго-

топла е

като кафето със което се събуждаш

като мисълта с която те повиках

топла

да разбие самотата

времето

простора

да достигне

до последния етаж

на всички граници

и после

като мълния

до пепел да ги овъгли

да

топла е

не бързай да я триеш

по-добре от топлината и

за самотата си гнездо да свиеш.

ЖИВОТ В КУФАР

Живея тихо в своя куфар

от илюзии емоции

и сюреалистичен дух

напластявам мигове и настроения

в зависимост от настроението на деня

дълбоко в мен е вкоренено

хлапе със плитки

и променливи идеи

което всеки ден се влюбва

и всеки път по-истински от вчера

понякога дори в един и същ.

Живея някъде на границата

между меланхолията и позитивизма

като семпъл емоционален мелез

в прединфарктна фаза

окрилена от наивността да пиша

за себе си за теб за тях

днес утре до последен дъх

гушнала фантазията в нисък и висок регистър

играя си със сенките на цветовете

вадя слагам ги в декор от кадри

оставящи ме дълго будна.

Живея тихо в своя куфар

препълнен от ненужни-нужни

лични спомени и вещи

но притежавайки единствено простора

на всеки мой последен стих.

ТЪРСЯ ТЕ

                        “Тишината ми е пълна с теб.”

                                                   Ваня Щерева

Рано сутрин

докато тишината

все още кротува по небцето

а мисълта за бънджи скок

е по-заспала и от сън

задържам 2-3 прозявки

и тръгвам за някъде

без билет и пътна карта

знам само името ти

и че трябва да те срещна

все тая

съдбата ще те намери

ако поиска

ще опипа делничното ти

с най-страстното на пръстите си

ще те има

като месечен абонамент

ако поиска.

Искам!

Рано сутрин

докато слънцето

се подпира на ръба на простора

и жълтото изяжда синьото на очите ми

тръгвам по памет

стиснала под мишници

доброто си поведение

вървя между паралелите и меридианите

на твоето някъде

и те припознавам.

Всяка сутрин

рано

докато кръстосвам улиците

правейки се че не търся теб

именно това ще правя.