неделя, 27 февруари 2011 г.


ТУК

                       „…човек може да не е тук ако пожелае…”
                                                              Николай Заяков


Застанал си на пътя ми
от седмици от месеци
близо до мантинелата
но си там
очакващ
страничен
различен

ако пожелая мога да съм тук
да се скрия в теб
и да говорим дълго
наум
или наужким
докато свикнеш с мен
ти си добро място за живеене
така мисля
не съм сигурна
ще преспя в очите ти
една-две нощи
пробно
ако се събудиш с мен-
ще остана
защото ще знам-
невъзможно ще ми е
да съществувам другаде.

петък, 25 февруари 2011 г.


СТРАННА ПТИЦА

                 Кой има смелостта да каже за себе си, че е странен?
                 Тази дума винаги е определение за някой друг.
                                                                                Ваня Щерева


Движа улиците с тихите си стъпки
усмихвам се на птиците
завиждам на крилете им
задвижвам облаците с миглите си
броя ги и звездите броя
и кратерите по луната понякога
обичам да говоря с тихи думи
и само моливът да вкусва от страстта  им-
разголени, измисленихаос!
последна форма на общуване
преди полудяването.

Няма добри слушатели
заети са приятелите
любимият- на пълен работен ден
и малко отгоре
овкусявам дните си с собствен пипер
оцветявам ги в своите гами
видоизменям се докато ми харесат
казват ми- “странна птица си
странна- да
но де да бях и птица.

сряда, 23 февруари 2011 г.

ПОЗНАТИ-НЕПОЗНАТИ

         „Има птичи пътища,
    а дири по небето няма.
Нещо е живяло, отминало,
          оставяйки ни нещо.”
                                                 
                                                Уилям Уортън  /„Пилето



Припознавам те в този ден
тихо неописуемо тихо те спомням
дишам бавно на тласъци писъци
просто забравям да дишам
когато си сгушен
в най-ветровитото на сезоните ми
непоклатим неповторим
стоиш закотвен
на ръба на мисълта ми
и я пазиш като денонощен страж
припознавам те истински в луда неистина
вървящ между измислени стени
смело вървящ по разюздани наклони
безумно тичащ към моментната ми недостъпност
хващам вятъра за опашката и гоня стъпките ти
да видя как си
кожата ти още ли е пареща татуировка на дъха ми
как е денят ти
с втора програма ли свършва
с чаша кафе ли започва
оглеждам се в своя
пуст е
само струва ми се че е ден
изпращам го в празен плик незнайно накъде
и чакам отговор от птиците защото ти си птица нали
и когато небето прибира деня в шепите си
аз започвам да броя комети звезди слънца
изгреви липси броя
времето се загубва в хаоса на мислите ми
объркани минути продрани часове
бум на безвремие
когато липсата отваря думите
и влиза челно в черна дупка
аз разстилам магистрали
пътища строя летища
издигам се до теб за миг
и падам в нищото
и струва ли си тишината
щом вътре в мен тя крещи
както никога не е крещяла
както никога
да

като никога те припознавам
в този ден
оглушал от очакване
изтрезнял от мълчание
ден
имитиращ присъствие
обич копнежи
дъжд от съзвездия
ден
толкова мой
колкото теб да погаля.

вторник, 22 февруари 2011 г.


МЯСТОТО
                        
                         Трудно е да си намериш мястото.
         Особено е трудно ако него въобще го няма…”



МЯСТОТО на което съм седнала.
На което ти стоиш. Стоим... Тук е.
Еднакво е. Но го гледаме от различен ъгъл.
Различно е. Но го топлим с еднакви флуиди.

МЯСТОТО е там, където си ти.
Където винаги си искал да отидеш.
От където никога не ти се тръгва.

МЯСТОТО е почивката
между непрестанното движение.
Движението между честите почивки.

МЯСТОТО си тежи на мястото.
Няма нужда от местене.
Държи на себе си
Самодостатъчно си е.

МЯСТОТО няма измерима дължина.
Няма точни координати.
Няма адресна регистрация.
Нито застраховкаИмот”.
Защото не е частна собственост.

МЯСТОТО чака своите обитатели.
Всекидневно. С интерес.
Чака да заемат местата си.
Да заприказват думите.


МЯСТОТО е за местните жители.
Заето е . И свободно.
Едновременно.
Привлича и отблъсква.

МЯСТОТО е родилният дом на свободата.
Свободата да говориш. Да даваш. Да мечтаеш.
Да си ти.

МЯСТОТО е мравунякът на мисълта ни.
Стереотипът на нестандартното.
Стереото на чувствата ни.
Посоката от която зависи пътят.

МЯСТОТО е скрито в компаса на сърцето ти.
В космоса на желанията ти. На инстинктите ти.
Разпънато от табели. Разделено по сезони.

МЯСТОТО си личи отдалече.
Защото носи твоят почерк. Твоите флуиди.
Самоизпъква. Самосъхранява се.
Говори само за себе си.
Привлича неистово.
Търси те.

Защото е ТВОЕТО МЯСТО.