вторник, 22 февруари 2011 г.


МЯСТОТО
                        
                         Трудно е да си намериш мястото.
         Особено е трудно ако него въобще го няма…”



МЯСТОТО на което съм седнала.
На което ти стоиш. Стоим... Тук е.
Еднакво е. Но го гледаме от различен ъгъл.
Различно е. Но го топлим с еднакви флуиди.

МЯСТОТО е там, където си ти.
Където винаги си искал да отидеш.
От където никога не ти се тръгва.

МЯСТОТО е почивката
между непрестанното движение.
Движението между честите почивки.

МЯСТОТО си тежи на мястото.
Няма нужда от местене.
Държи на себе си
Самодостатъчно си е.

МЯСТОТО няма измерима дължина.
Няма точни координати.
Няма адресна регистрация.
Нито застраховкаИмот”.
Защото не е частна собственост.

МЯСТОТО чака своите обитатели.
Всекидневно. С интерес.
Чака да заемат местата си.
Да заприказват думите.


МЯСТОТО е за местните жители.
Заето е . И свободно.
Едновременно.
Привлича и отблъсква.

МЯСТОТО е родилният дом на свободата.
Свободата да говориш. Да даваш. Да мечтаеш.
Да си ти.

МЯСТОТО е мравунякът на мисълта ни.
Стереотипът на нестандартното.
Стереото на чувствата ни.
Посоката от която зависи пътят.

МЯСТОТО е скрито в компаса на сърцето ти.
В космоса на желанията ти. На инстинктите ти.
Разпънато от табели. Разделено по сезони.

МЯСТОТО си личи отдалече.
Защото носи твоят почерк. Твоите флуиди.
Самоизпъква. Самосъхранява се.
Говори само за себе си.
Привлича неистово.
Търси те.

Защото е ТВОЕТО МЯСТО.

Няма коментари:

Публикуване на коментар