сряда, 23 февруари 2011 г.

ПОЗНАТИ-НЕПОЗНАТИ

         „Има птичи пътища,
    а дири по небето няма.
Нещо е живяло, отминало,
          оставяйки ни нещо.”
                                                 
                                                Уилям Уортън  /„Пилето



Припознавам те в този ден
тихо неописуемо тихо те спомням
дишам бавно на тласъци писъци
просто забравям да дишам
когато си сгушен
в най-ветровитото на сезоните ми
непоклатим неповторим
стоиш закотвен
на ръба на мисълта ми
и я пазиш като денонощен страж
припознавам те истински в луда неистина
вървящ между измислени стени
смело вървящ по разюздани наклони
безумно тичащ към моментната ми недостъпност
хващам вятъра за опашката и гоня стъпките ти
да видя как си
кожата ти още ли е пареща татуировка на дъха ми
как е денят ти
с втора програма ли свършва
с чаша кафе ли започва
оглеждам се в своя
пуст е
само струва ми се че е ден
изпращам го в празен плик незнайно накъде
и чакам отговор от птиците защото ти си птица нали
и когато небето прибира деня в шепите си
аз започвам да броя комети звезди слънца
изгреви липси броя
времето се загубва в хаоса на мислите ми
объркани минути продрани часове
бум на безвремие
когато липсата отваря думите
и влиза челно в черна дупка
аз разстилам магистрали
пътища строя летища
издигам се до теб за миг
и падам в нищото
и струва ли си тишината
щом вътре в мен тя крещи
както никога не е крещяла
както никога
да

като никога те припознавам
в този ден
оглушал от очакване
изтрезнял от мълчание
ден
имитиращ присъствие
обич копнежи
дъжд от съзвездия
ден
толкова мой
колкото теб да погаля.

1 коментар: