събота, 19 февруари 2011 г.

Трудно е да си намериш мястото.
Особено е трудно ако него въобще го няма…”





РАЗ/МИСЛИВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ



“…Да бъдеш Поет означава да нямаш Място (включително в себе си, доколкото "себе си" е мислено в опозицията на тяло и дух),
да бъдеш непоместен, непоместим в топографията на умението за принадлежност; "да гониш вятъра".
...Мястото, което не може да бъде място,
мястото-никъде
Мястото е онова пространство на въображаемото, на другостта, откъдето говорят потиснатите желания.”

Милена Кирова





...мястото не е географско понятие, а усещане.С обикалянето и смяната на локациите човек търси пълнотата и единственото,само за него, специалното преживяване.”


Грациела Миланова

Познавам толкова много места,
че съм склонна почти да не отида на ново.”

Цвета Софрониева





Сигурно затова оставих на поезията
да ме влачи, да ме тика, защото не мога да си намеря място. Всичките места отдавна са заети. Всичките столове са надписани. Всичко е номерирано прилежно...С цветен флумастер.”

Елин Рахнев , “Канела



Всяко място има своя миг, своя ъгъл и светлинно насищане, когато изглежда най-добре. Ако си заседнал
на това място, научаваш кога е този миг и го очакваш.”

Томас Харис  /„Мълчанието на агнетата






“...да видя,да вляза в досега с непознати страни,да плувам по непознати морета,да обходя земята,да гледам,да гледам и да не се насищам на нови суши и морета,и хора,и идеи,и да виждам всичко за първи път,да виждам всичко за последен път,плъзгайки бавно поглед,а след това да затварям очи и да чувствам как цялото това богатство се избистря в мен спокойно,бурно,както си иска докато го прекара през гъстото сито на времето,да се избистри от всички радости и горчилки същността му-тази алхимия на сърцето,струва ми се,е голяма,заслужена за човеkа наслада.”

"Рапорт пред Ел Греко"





“Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".


Чарли ЧаплинРеч на собствената му седемдесетгодишнина







"Хората ли...човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи.Нямат корени и това им пречи много." ...


“-Какво правиш тук-попита малкият принц.
-Разпределям пътниците по хиляда -отвърна стрелочникът.-Изпращам влаковете,които ги отнасят ту надясно, ту наляво.
-Много бързат-каза малкият принц. -Какво търсят
- И самият машинист не знае.
-Връщат ли се вече
-Не са същите. Тук се разминават.
-Не им ли е харесало там, където са били
-Никога не ни харесва там, където сме -каза стрелочникът.
Изтрещя гръмотевицата на трети светнал бърз влак.
-Тези преследват първите ли- попита малкият принц.
-Нищо не преследват-рече стрелочникът.-спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носове в стъклата.
-Само децата знаят какво търсят- каза малкият принц.-Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат...
-Щастливци-казастрелочникът.”

“Малкият принц” , Антоан Дьо Сент- Екзюпери


КЪДЕ /ми/ Е МЯСТОТО

Питаш ли се понякога къде ти е мястото?
Кое от хилядите места на които си бил или ще бъдеш е твоето?
Собствено. Лично.
Мястото, което ти принадлежи. И на което ти принадлежиш.
Което ти отива. Най-много.
Първо реших, че нямам отговор на този въпрос.
Но след 2-3 години, така, оставен настрана, полузабравен,
той сам напомни за себе си.
Започнах да го нося с мен навсякъде.
И той винаги питаше- това ли е мястото?
Всеки път, когато сменях обстановката.
Това ме влудяваше.
Докато накрая не реших- ще го намеря.
Него. Мястото с главно М.
На всяка цена.
Опитах много местахора, емоции.
Толкова ми хареса това търсене, че дори забравих защо го правя.
Приех търсенето и движението за част от мен.
И започнах да се чувствам добре навсякъде.
Разбрах, че не мястото е важно, а АЗ.
Аз го правя важно.
Аз му придавам смисъл, независимо къде е и как изглежда.
Разбрах, че точното място е там, където съм усмихната.
Където съм желана. Където съм себе си.

Открих и че всяко място само по себе си е просто пейзаж.
Различно го прави погледа и усещането на всеки човек.
Ние го одухотворяваме. Ние му придаваме настроение,
аромат и смисъл.
Мястото е хамелеон. Приема нюансите на хората около него.
Променя се според виждането и очакването на местожителите му.
Ние, хората, също сме хамелеони- можем да живеем навсякъде.
Умеем да сменяме обстановката, цветовете, фокуса.
Умеем да се нагаждаме, да се приобщаваме.
И все търсим
И със всяко ново място откриваме нещо ново в себе си като усещане.
И със всяко старо място откриваме значимите за нас неща.

Всеки човек е свързан с много места- съпреживяни, мечтани
и всяко едно от тях е било важно в даден момент.
Именно него имам предвид.
Мястото, което е с теб навсякъде.
И съществува заради теб.
Не мястото като ТО, единственото- няма такова място, особено в днешно време
Но има място, което усещаме като част от нас. То е тук и сега.
Мястото, на което сме в момента.
Не вчера, не утре, а днес.
В точно този момент
И точно затова е МЯСТОТО с главни букви.
Затова е твоето място с табелка “reserve”.



                                                          Всеки човек има свое място
                                                           Всяко място има свой ключ

                                                      Всяко сърце е ключодържател.

1 коментар:

  1. Otnovo pozdravleniq! Ve4e znam, 4e imame shodno svetouseshtane i ti blagodarq, 4e mi izqsnqvash nqkoi "moi" problemi, vyrhu koito nqmam vreme da mislq... Edin vid - polu4avam si resheniqta nagotovo :) Celuvki!

    ОтговорИзтриване