ПОЗНАТИ-НЕПОЗНАТИ

         „Има птичи пътища,

    а дири по небето няма.

Нещо е живяло, отминало,

          оставяйки ни нещо.”

                                                 

                                                Уилям Уортън  /„Пилето”

Припознавам те в този ден

тихо неописуемо тихо те спомням

дишам бавно на тласъци писъци

просто забравям да дишам

когато си сгушен

в най-ветровитото на сезоните ми

непоклатим неповторим

стоиш закотвен

на ръба на мисълта ми

и я пазиш като денонощен страж

припознавам те истински в луда неистина

вървящ между измислени стени

смело вървящ по разюздани наклони

безумно тичащ към моментната ми недостъпност

хващам вятъра за опашката и гоня стъпките ти

да видя как си

кожата ти още ли е пареща татуировка на дъха ми

как е денят ти

с втора програма ли свършва

с чаша кафе ли започва

оглеждам се в своя

пуст е

само струва ми се че е ден

изпращам го в празен плик незнайно накъде

и чакам отговор от птиците защото ти си птица нали

и когато небето прибира деня в шепите си

аз започвам да броя комети звезди слънца

изгреви липси броя

времето се загубва в хаоса на мислите ми

объркани минути продрани часове

бум на безвремие

когато липсата отваря думите

и влиза челно в черна дупка

аз разстилам магистрали

пътища строя летища

издигам се до теб за миг

и падам в нищото

и струва ли си тишината

щом вътре в мен тя крещи

както никога не е крещяла

както никога

да

като никога те припознавам

в този ден

оглушал от очакване

изтрезнял от мълчание

ден

имитиращ присъствие

обич копнежи

дъжд от съзвездия

ден

толкова мой

колкото теб да погаля.